Становище на фондация Impact Drive


Фондация Impact Drive изпрати свое становище, във връзка с публикувания за обществено обсъждане законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика. Споделяме пълния текст на становището:

СТАНОВИЩЕ

на Фондация „Импакт драйв“ относно проекта на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, публикуван за обществено обсъждане на 11 май 2018 г.

Съгласно мисията си Фодация „Импакт драйв“ си поставя сред основните си цели популяризирането на социалното предприемачество и социалните иновации за намиране на решения на обществени, социални, културни и екологични проблеми. Тази цел определя и интереса на фондацията от съществуването на работещи, ефективни и максимално включващи механизми за развитие на пазарна и предприемаческа дейност със социална цел. Екипът на фондацията провежда обучения, насочени към опознаване и развитие на социално предприемаческа дейност, подкрепя с консултации и менторство създаващи се и развиващи се социални предприятия. Фондация „Импакт драйв“ изразява своята подкрепа към усилията на правителството да изработи механизми за работа на тази нова и бързо развиваща се сфера и да бъде в крак със световните и европейски тенденции. Същевременно намираме някои съществени пропуски в публикувания проект на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. В тази връзка бихме искали да подкрепим изразените в становище на Български център за нестопанско право (изпратено на 29/05/2018 г.) опасения и предложения и по-конкретно: 1) Завишени критерии за дефиниране на „социално предприятие“ и риск от ограничаване, а не насърчаване развитието на сектора Съгласни сме с аргументацията на колегите: „На първо място, предвидените в чл. 5, ал. 5, т. 3 критерии (наличието на определен положителен финансов резултат) е завишен критерии за българският контекст за дефиниране на социални предприятия и ще доведе до стесняване на лицата, които могат да бъдат определени като социални предприятия. Поради високия праг за наличие на „положителен финансов резултат“ (макар и да е казано, че към конкретната година дори да не е налице такъв, то от тълкуването на разпоредбата става ясно, че най-малко е необходимо такъв да е налице за предходната година), стартиращите „социални предприятия“, които не наемат директно на работа представители от уязвими групи (например работят в сферата на екологията или по други обществено значими въпроси) няма да могат да се идентифицират като социални предприятия и съответно няма да могат да се възползват от насърчителните мерки в проекта. Много от тези организации, следвайки концепцията за социално предприятие представена в Националната концепция за развитие на социална икономика, към момента се идентифицират като такива, но с приемането на законопроекта тази им възможност ще бъде преустановена. Така предложената дефиниция, според нас, ще ограничи неоправдано кръга субекти „социални предприятия“. Това, в съчетание с правото на една организация да се нарича социално предприятие, само ако е вписана в регистъра, няма да доведе до развитие на сектора като мащаб и разнообразие на социалните цели и проблеми, които ще се адресират чрез него. Въвеждането на подобно „регулиране“ на сектора не намира оправдание нито в Националната концепция за социална икономика, нито в Националната програма за реформи България 2020, както и в релевантни европейски документи, в които са приети ясни критерии за това какво следва да се разбира под „социално предприятие“.“ Изразяваме подкрепата си към предложението прагът от 7500 лева, за положителен финансово резултат, който се разходва за осъществяване на социални дейности (чл.5,ал.5, т.3, изречение първо) да отпадне, и да остане единствено изискването предприятието да реинвестира преимуществено печалбата си, ако има такава, в осъществяването на социална дейност и/или социална цел. Ако не е реализирана печалба, например при стартиращи социални предприятия, изискването да бъде ресурсите на организацията, генерирани в рамките на предприемаческата дейност, да бъдат преимуществено използвани за осъществяване на социална дейност и/или социална цел. В допълнение искаме да отбележим в подкрепа на предложението за отпадане наличието на положителен финансов резултат като критерий за дефиниране дали дадена структура е „социално предприятие“, че положителен финансов резултат за всяка стартираща стопанска единица се предвижда най-рано след втората година, но не и в размера посочен в законопроекта. Размерът на положителния финансов резултат зависи от естеството на дейността и от много други фактори и не бива да бъде включван в критериите определящи социалното предприятие.

2) Въвеждане на „разрешителен“ режим, а не на регистрационен режим Съгласни сме с аргументацията на колегите: „С представения законопроект се въвежда „разрешителен“ режим, а не регистрационен, тъй като предвижда оценка според методика за оценка на социално добавената стойност, приета от министъра на труда и социалната политика (чл. 5, ал 5, т.1). Методиката предвижда „преценка“ за всяко социално предприятие, което се заяви за вписване в регистъра. Тази преценка е основание за даване на право за вписване в Националния регистър (респективно възникване на допълнителните права и ползи, предвидени в този законопроект и други закони), и съответно отрицателното становище, което не може да бъде обжалвано. Следва да отбележим, че легалната дефиниция в т. 8 към пар. 1 от Допълнителните разпоредби не дава достатъчно яснота нито развива по същество законовата рамка на основните елементи на методиката, които са посочени „моделните специфики, социалните цели, икономическата и социална среда, заинтересованите страни, ефективното използване на вложените ресурси, преките и косвени ефекти от дейността в подкрепа на целева група и/или за постигане на обществено значима цел“. Тази неяснота на практика означава, че ключови изисквания към социалните предприятия като това кога една дейност има социален ефект или на какви критерии трябва да отговаря едно социално предприятие, за да бъде вписано в регистъра (и да се възползва от насърчителните мерки) ще бъдат известни едва след приемане на подзаконовата рамка, която няма да има и нормативен характер, но ще определя режим на възникване на права. Подобен подход, освен че противоречи на изкисванията на Закона за ограничаването на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност по повод регламентацията на регистрационните режими, нарушава и принципа за правна сигурност, като в подзаконов акт се уреждат първично отношения, които попадат в обхвата на закона. Според така изложените доводи, ние смятаме, че т.нар. регистрационен режим е всъщност ясно развит разрешителен режим (близък до лицензионните режими), без дори да са дадени достатъчно гаранции за защита на заявителя при отказ от страна на администрацията за вписване.“ и подкрепяме предложението да бъде допълнен текста на законопроекта с елементи, ясно дефинирани принципи,правила, изисквания, които ще бъдат включени в методиката като критерии за оценка и начина, по който ще бъде извършвана, включително гаранции при отказ.

3) Въвеждане на забрана за извършване на дейност в случаи, когато не е налице вписване в Националния регистър „В рамките на дискусиите в работната група БЦНП многократно изтъква, че въвеждане на подобна забрана (чл. 7, ал. 7, второ изр.8) ще доведе до необосновано свръхрегулиране на сектора и въвеждане не само на разрешителен режим за извършване на дадена вид дейност, но и необосновано ограничаване на свободната стопанска инициатива. Следвайки тълкуването, че това което не е изрично разрешено - е забранено, стигаме до извода че предприятията, които припознават себе си като „социални“ и извършват подобна дейност (например подкрепят уязвими групи да стигнат до първичния пазар на труда), но не могат да отговорят на завишените критерии на законопроекта за положителен финансов резултат, на практика няма да имат право да се представят като такива в публичното пространство. И макар да е отпаднала специалната глоба, която бе предвидена в предходен вариант на законопроекта за подобни случаи, на общо основание по силата на Закона за административните нарушения и наказания, възможност за налагане на такава остава, включително и предприемане на административно санкциониращи действия, че извършват дейност, която „противоречи на закона“. Споделяме мнението и напълно поддържаме предложението на БЦНП за отпадане на така въведената забрана в чл. 7, ал. 7, изр. второ и съответно допускане на възможността за добавяне към наименованието на „социално предприятие“ и въвеждане в законопроекта на максимално широка дефиниция за социално предприятие, която да дава на практика възможността на повече организации да се припознаят като част от този сектор. Съгласни сме, и предлагаме режимът на вписване в Националния регистър да бъде обвързан с ползването на насърчителните мерки и по този начин да има изцяло насърчителен характер и само вписани в националния регистър да получат правото да ползват предвидените права, а тези, които съответно не са вписани, няма да могат да се възползват от тях. Смятаме, че от текстовете на законопроекта трябва да отпаднат всички формулировки, които налагат разрешителен режим близък до лицензионния и да бъде развита процедурата на регистрационния режим с оглед гарантиране липсата на ограничаване стопанската инициатива и свръхрегулиране на сектора.

4) Възможността за възмездно ползване на общинска или държавна собственост при облекчен режим (без провеждане на търг или конкурс) и получаване на възможността за обучения Подобно на опита на БНЦП и ние наблюдаваме основно микро и малки предприятия, неравномерно разпределени в различни райони на страната. Същевременно много потенциално заинтересовани организации се боят да реализират идеята си за социално предприятие, поради липсата на адекватна подкрепа и достъп до ресурси. Това е причината да подкрепим предложението на БЦНП подобни насърчителни мерки да бъдат достъпни и за малките социални предприятия (квалифицирани в законопроекта клас А), независимо от населеното място, в което развиват дейност, размерът на положителния финансов резултат, както и броя на лицата, по чл.4,ал.4 от законопроекта работили предходните шест месеца в предприятието. По този начин ще бъдат стимулирани и общините, които разполагат с по- голям ресурс да планират и предоставят част от собствеността си в подкрепа на социалните предприятия и ще се даде възможност на малки стопански субекти, припознаващи се като социални предприятия, да разполагат с ресурси за реализиране на целите си. Изказваме своите опасения, че дадената възможност в текстът на чл.6,ал.4 уреждащ правото за получаване за възмездно учредяване на право на строеж върху имоти – частна общинска собственост и възмездно учредяване на право на ползване върху имоти и вещи – частна общинска собственост без търг или конкурс за постигането на социалните цели на социалните предприятия клас А+ е потенциална основа за поява на корупционни практики и лобистки кръгове. Предлагаме от законопроекта да отпадне възможността за учредяване право на строеж върху имоти частна общинска собственост и учредяване право на ползване върху имоти и вещи частна общинска собственост да се осъществява без търг или конкурс (чл.6,ал.4, т.1 и т.2) с оглед гарантиране възмездното предоставяне на ресурси, частна общинска собственост за постигане целите на социалните предприятия да се осъществява в унисон с добрите европейски практики, което ще предотврати възможната поява на корупционни практики и лобитски натиск. В заключение смятаме, че е необходимо в законопроекта да бъдат в максимална степен ясно формулирани и регламентирани критериите, принципите и правилата за развитие на социалното предприемачество, както и да бъдат премахнати неясните формулировки и да не бъде допускано отношенията в тази сфера да бъдат доразвивани и регулирани с методики и др. поднормативно законодателство, предпоставка за поява на корупционни практики и липса на благоприятна среда за развитие на социалните предприятия. Това би противоречило на заявените цели на законопроекта. Искрено се надяваме, изразените становища и предложения да бъдат взети предвид и законът да отвори пътя към реална подкрепа на стартиращите и зрелите социални предприятия в пълното разнообразие на тяхната дейност, независимо, че някои от тях не назначават по трудово или служебно отношение хора от уязвими групи. Това от своя страна ще доведе до по-ефективно решаване на различни социални и екологични проблеми и ще намали тежестта както от държавната и общинска администрация за подпомагането на различни уязвими групи и общности, така и от обществото като цяло, което в много по-голяма степен ще е способно да решава само наболели проблеми и да променя бъдещето си.

Теодора Иванова-Вълева Председател на УС Фондация „Импакт драйв“

#правнинорми #становище

0 views
  • Facebook - Grey Circle
  • Instagram - Grey Circle
  • LinkedIn - Grey Circle

Impact Drive

info@impactdrive.eu

Sofia, Bulgaria