top of page
  • Снимка на автораRadina Stereva

AI технологиите и тяхната роля в развитието на НПО сектора

Изкуственият интелект (ИИ) има потенциалът да преобрази света коренно, включително да промени сериозно работата в сферата на активизма и филантропията. Въпреки че ИИ не е нов инструмент, в последно време той става все по-комерсиално достъпен и лесен за използване. В статията “Гражданският сектор през 2024: Какво се променя и какви иновации очакваме?” споменахме, че ИИ не е ново понятие. В последната година-две, обаче генеративният ИИ става все по-важна част от нашето ежедневие. “Генеративен ИИ е  разновидност, която работи с големи езикови модели и е способна да създава ново съдържание – т.е. да създава нещо, което досега не е съществувало.” (цитат от Никола Тулечки, основател на сдружение „Данни за добро“) 


Наличните чатботове като Open AI ChatGPT, Google Gemini, Microsoft Copilot и други, дори и в безплатните си общодостъпни версии са все по-способни на абстрактно мислене. Тези генеративни приложения с ИИ могат да превеждат шеги и хумор от един език на друг, да разсъждават върху художествен текст, да тълкуват дали даден виц е смешен и защо е смешен, да реагират на смешна картинка и още много.


Появата на тези модели програми, които са в състояние да поддържат разговор с потребител на естествен език, позволяват и най-обикновени потребители да общуват с ИИ. Човек е способен да формулира разговор с чата като със всеки друг обикновен човек. Това е големият прелом –  ИИ придобива реален образ и подобие на нас.



Как се дефинира Изкуственият интелект (ИИ)? 


Некa погледнем какво е ИИ като цяло и как се дефинира. Не съществува едно универсално, общо определение на изкуствения интелект (ИИ), но повечето определения си приличат. Ще използваме дефиниция от Coursera, която описва Изкуственият интелект като: компютърни системи, способни да изпълняват сложни задачи, които исторически  човек би могъл да изпълни - мислене, вземане на решения или решаване на проблеми. Генеративните чатботове като ChatGPT, Google Gemini, Microsoft Copilot допълват тези дефиниции и слагат нова “гама” в света на изкуствения интелект. 


Днес зад термина "ИИ" се крият широка гама от технологии, които захранват много от услугите и стоките, които използваме ежедневно - от приложения, които препоръчват телевизионни предавания, до чатботове, предоставящи клиентска поддръжка в реално време.


Ролята на изкуствения интелект е в модернизирането и улесняването на работата ни, но все по-актуална става дискусията за етичната гледна точка на използване и нуждата от (само)регулация. С потока на толкова информация, ресурси и технологична напредналост, специалистите в гражданския сектор се стремят към етично използване на всички налични онлайн материали и играят важна роля в начина на разпространение и използване на тази технология.




 

Потенциалните непредвидени последици от развитието на ИИ може да породят нови заплахи за сигурността на личните ни данни. Например, неконтролираното използване на ИИ може да доведе до сериозни нарушения на сигурността и кибер нападения. Това е причината ЕК да работи по законодателство, което да регулира работата на ИИ - процесът е напреднал и се очаква ЕП всеки момент да гласува директива, която да влезе в сила още тази пролет. 


Преди официалните регулаторни мерки да заработят, отговорността за справяне с потенциалните непредвидени последици пада в голяма степен върху тези, които използват технологията. Важно е да се насърчава отговорното използване на изкуствения интелект, чрез прозрачност и етичност в разработката и приложението на AI технологиите. Обучения, мониторинг, разследвания и огласяване на практики като deep fake и дискриминиращо поведение, произтичащо от алгоритми. Това са само част от практиките за етичното и плавното въвеждане на ИИ, които гражданските организации, активисти и образователни институции могат да осигурят. 


Битката в областта на изкуствения интелект е все по-интензивна, като технологичните гиганти се състезават за разработването на по-съвършени инструменти, които да конкурират с OpenAI. Този модел е известен сред широката аудитория и е предпочитан за масово използване.


Разискването за потенциалните непредвидени последици от развитието на изкуствения интелект е от съществено значение, но също така трябва да се акцентира върху положителните инициативи на OpenAI. Партньорството OpenAI и ChatGTP се стреми към разработване и предлагане на разнообразни интелигентни решения.


Платформата на OpenAI се фокусира върху създаването на отворена среда, която насърчава сътрудничеството и споделянето на знания и ресурси в областта на изследванията и разработката. Това партньорство цели да осигури иновативни решения, които да подпомагат напредъка в областта на изкуствения интелект и да отговарят на нуждите на обществото.


На 03 март се появи и първият български аналог на чатбот платформата с изкуствен интелект ChatGPT. Носи името BgGPT и е разработен от специалисти от изследователския институт INSAIT към Софийския университет. Тази платформа с ИИ е първата отворена на изцяло български език и е на разположение, безплатно за българските потребители.


BgGPT е създаден с цел да предостави възможност за интерактивно взаимодействие на български език и да бъде използван от различни аудитории в България. Платформата има за цел да подобри комуникацията, да помогне на потребителите с техни въпроси и изисквания, както и да разшири възможностите на изкуствения интелект в българското онлайн пространство.


За повече информация относно самия бот и новите хоризонти на изкуствения интелект можете да прочетете статията на Никола Тулечки, сдружение „Данни за добро“ пред "Телеграф."


След като споменахме някои примери с достъпни приложения, бихме желали също така да подчертаем положителните страни на технологиите на изкуствения интелект. Ние вярваме, че те не само могат да подобрят, а и да подкрепят усилия за развитие на каузите и организации, които работят с тях, без да предизвикат непреодолим страх.



Ето някои полезни приложения на ИИ в работата на гражданските организации:

  • Изкуствен интелект за увеличаване на даренията (откриване на връзката между каузите и дарителите, съветване на донорите относно стратегическите инвестиции, изследване на интересите на дарителите и моделите на дарения, изготвяне на доклади, идентифициране на потенциални дарители, подобряване на комуникацията с дарителите)

  • Прогнозиране на тенденции и нужди (прогнозиране на тенденции в областта на дарителството и работата с бенефициенти, анализиране на големи количества данни чрез алгоритми, идентифициране на възможности за сътрудничество с други организации, донори или частни фирми.)

  • Мониториране на големи масиви от данни (например за “език на омразата”) В интервюто си за “Телеграф” на Тулечки, се споменава именно за такъв пример как чата може да разпознае езика на омразата в социалните мрежи. Ботът се обучава, като му се подават много съобщения, които съдържат език на омразата, за да може да разпознава този тип изразяване.

  • Намаляване на обема работа при подготовка на проекти (ВНИМАНИЕ! АІ не може да замени оригиналната идея, анализа на нуждите и експертната работа с хората, но може да намали времето по синтезиране на текстове, преводи и т.н. Винаги е, необходима човешка редакция и автентични идеи, за успех при писането на проекти.)


 

Нашата фондация организира специален уебинар по темата, като  гост в нeго беше дигиталния маркетолог Ина Тончева. Ина е много активен човек, който подхваща различни дейности: от говорител в подкаста  “Мечка страх, мен не” до менторство в различни мероприятия и събития. Освен това, тя е и съосновател на The Indigitals - компания за стратегически маркетинг за технологични компании.



В процеса на разговора за изкуствения интелект се появиха нови аспекти, свързани с неговите предимства и начини за ежедневна употреба. Ина спомена, че системи с изкуствен интелект като ChatGPT или BART са идеални за подобряване на маркетинг кампаниите на неправителствени организации и фондации. Ключът е да се използват подобни платформи като асистенти, които да помагат в процеса на работа. 


Вече обсъдихме, че тези платформи разполагат с интелектуален капацитет за комуникация на различни езици, включително български, и имат голям обем бази данни, който продължава да се обогатява. Според Ина, това предоставя възможност на специалистите да “разпитват” или да генерират повече креативни идеи с чата за по-кратко време. Този процес на "мозъчна атака" се подпомага от чата, като му се предоставят стъпките, по които се планира изпълнението на маркетинг кампанията.


Кои са тези стъпки? 


1. Определете ясна цел: Преди да започнете, уточнете каква е конкретната ви цел Посочете му проблема, разкажете основните детайли по казуса.


2. Ограничение на критиката: По време на генерирането на идеи е важно да се избягва критикуването на предложенията. Целта е да се стимулира повече идеи, от които да се възродят такива, които ще помогнат за развитието на организацията.


3. Конкуренция и доминиращи страни: При анализа на конкуренцията и доминиращите страни в сферата на маркетинга е важно да се изследва какви стратегии и тенденции прилагат успешните организации по света и у нас. Чрез използването на системи с изкуствен интелект, като ChatGPT или BART, можем да анализираме публично достъпната информация за конкурентите и да извлечем ключови аспекти от техните успешни практики. Това може да включва разбиране на техните целеви аудитории, използваните маркетингови канали, съдържанието, което генерират, и иновативните им подходи към комуникацията.


4. Инфлуенсъри: Включването на инфлуенсъри може да бъде ключово за успешната реализация на маркетинговата кампания на неправителствената организация или фондацията. Чрез анализ на социалните медии и други онлайн платформи, системите с изкуствен интелект могат да идентифицират подходящи инфлуенсъри, които имат високо влияние върху целевата аудитория на организацията. Освен това, чрез анализ на данни за ангажираност и влияние, можем да определим как точно инфлуенсърите могат да бъдат задействани в рамките на маркетинговата кампания.


6. Канали за общуване: Изборът на подходящи комуникационни канали е от съществено значение за успешното разпространение на маркетинговите съобщения. Системите с изкуствен интелект могат да помогнат в анализа на данните за аудиторията и да идентифицират най-ефективните комуникационни канали за достигане до нея. Това включва както онлайн канали като социални медии и имейли, така и офлайн канали като събития и печатни материали. Важно е да се изберат канали, които са най-подходящи за конкретната целева аудитория и които могат да осигурят максимална видимост и влияние за маркетинговата кампания.



Тези стъпки са важен урок, който Ина сподели с нас. Използването на системи с изкуствен интелект като ChatGPT или други подобни платформи не трябва да ни доведе до страх или отказ от експериментиране. Вместо това, трябва да ги видим като инструменти, които могат да разширят нашата креативност и възможностите ни за изследване.


И вместо край…


Чатовете с изкуствен интелект не могат да заменят нашата уникална персона и стил на изразяване. Нашата автентичност и опит са това, което прави нашата комуникация с аудиторията толкова ценна и важна. Системите с ИИ могат да ни помогнат да изследваме нови теми, да разширим познанията си и да обогатим нашата комуникация, като предоставят допълнителен източник на информация и вдъхновение.




“Важно е да запомним, че въпреки че работим с изкуствен интелект, ние оставаме зад всяка генерирана от нас комуникация. Нашата личност, опит и уникален глас винаги са в основата на всичко, което създаваме. Така че, дори когато използваме технологията, ние оставаме последните редактори, които да оформят съдържанието, за да може то да взаимодейства ефективно с аудиторията,” споделя Ина.



14 преглеждания

Последни публикации

Виж всички

Komentar


bottom of page