1) Първата промяна е в чл. 63, ал. 5. С нея на практика се разширяват хипотезите, при които задължените по чл.4 лица няма да обявяват действителните си собственици. Досега законът освобождаваше от това задължение тези дружества, по чиято партида в Търговския регистър са вписани физическите лица, които ги притежават. Сега с измененията се предвижда, че ако едно юридическо лице или правно образувание е собственик или съдружник в друго юридическо лице, няма да се налага да се заявяват за вписване действителните собственици, ако физическите лица, които са действителни собственици на едноличния собственик или съдружник в дадено юридическо лице, са вписани по партидата на юридическото лице, които притежават. Ако обаче юридическите лица или правни образувания, които са собственици или съдружници в юридическо лице, регистрирано в България са чуждестранни лица, задължението за вписване възниква за тях.
Прецизиран е обхвата на задължените лица , от които са изключени едноличните търговци.
Текстът на чл.63, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.“
2) Другата промяна е свързана с представянето на "вътрешни правила срещу прането на пари", които множество задължени лица, трябваше да изпращат на ДАНС. Сега това задължение за изпращане на правилата отпада. Изискването е те да бъдат съобразени със ЗМИП. Като срокът за това е 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС
Промяната е направена в § 6 от Преходните и заключителните на ЗМИП, чиято първа алинея вече предвижда: ПЗР § 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) "Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“. За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване."
б) в ал. 2 думите "и изпращат" се заличават.