Гражданското пространство в Европа и България през 2024 г.: Тревожни тенденции и устойчиви отговори

Теодора Иванова
6.06
време за четене: 7 мин.

През 2024 г. гражданското пространство в България остава в категорията „свито“ (narrowed), според доклада на European Civic Forum. Това означава, че въпреки формалната свобода на сдружаване и изразяване, гражданските организации и активистите срещат сериозни пречки в своята дейност. Impact Drive подготви тази статия, въз основа на доклада на European Civic Forum и анализът за България на Захари Янков, БЦНП.

Защо гражданското пространство е важна тема днес?

Гражданското пространство е съвкупността от условията, в които хората могат свободно и безопасно да се сдружават, изразяват и събират, за да се ангажират с обществения живот. То е не само правен конструкт, а реално измерение на демократичния живот – индикатор за това доколко една държава уважава основните права на гражданите и допринася за устойчиво и справедливо обществено развитие.

В този контекст, докладът „Civic Space Report 2025“, издаден от European Civic Forum (ECF), представлява едно от най-важните изследвания за състоянието на гражданските свободи в Европа. Докладът анализира както хоризонталните (наднационални) тенденции, така и ситуацията в 15 държави членки на ЕС и в Западните Балкани. Със заглавие „Към жизнено, подкрепящо и приобщаващо гражданско пространство в Европа“, анализът е едновременно тревожен и вдъхновяващ.

Европа през 2024 г.: Общо свиване, нарастващ риск

Нито една държава с „отворено гражданско пространство“

За първи път в историята на анализа нито една от изследваните страни не попада в най-високата категория „отворено пространство“ (open civic space). Това е красноречив показател за системната ерозия на гражданските свободи, дори в страни със стабилни демократични традиции.

60% от страните са със „свито“ или „възпрепятствано“ пространство

Докладът показва, че близо 2/3 от държавите членки на ЕС се намират в категории, които предполагат:

Ограничения за упражняване на свобода на събиране;
Репресии или атаки срещу организации и активисти;
Враждебна законодателна и медийна среда.

Хоризонтални заплахи:

Легални и институционални бариери: разширяване на правните изисквания към НПО; въвеждане на нови регистри, задължения за деклариране и отчетност.
Стигматизация на НПО: обвинения в това, че защитниците на човешки права са „предатели“, „чужди агенти“ или „антидържавни елементи“.
Насилие и заплахи: физически и вербални атаки, особено срещу екологични активисти, ЛГБТИ+ застъпници и жени (и/или активисти за равенството между половете) в публичния живот.
Политическа инструментализация на финансирането: достъпът до публични ресурси се използва като средство за политически контрол.

Основен извод на доклада:

„Свиването на гражданското пространство не е изолирано явление, а системен ефект от демократичната ерозия и авторитарните тенденции, засилвани от кризи, популизъм и институционална инерция.“(European Civic Forum, 2025)

България през 2024 г.: между институционалното пренебрежение и умишлената делегитимация

Според методологията на European Civic Forum, България през 2024 г. продължава да попада в категорията „свито гражданско пространство“ (narrowed civic space). Това означава, че въпреки съществуването на правна рамка, която формално гарантира основните свободи – на сдружаване, изразяване и събиране – на практика организациите на гражданското общество често функционират в условия на несигурност, институционално пренебрежение и публичен натиск.

Зад тази оценка стоят конкретни събития и процеси, които ясно очертават предизвикателствата пред сектора през изминалата година. Анализът, изготвен от Захари Янков от Българския център за нестопанско право (БЦНП), проследява именно тези динамики и предлага ясен поглед към реалността, в която работят гражданските организации у нас.

1. Законопроект за „чуждестранните агенти“ – репресивна мярка в сянка

Един от най-притеснителните моменти през последната година бе внасянето в парламента на законопроект, който предвижда регистрация на НПО като „организации с чуждестранна подкрепа“.

Основни параметри на законопроекта бяха:

Организациите, получаващи над 1000 лв. годишно от чуждестранни източници, подлежат на отделна регистрация;
Всяка публична комуникация на тези организации трябва да бъде маркирана със специално обозначение;
Предвиждат се санкции и административни тежести при неспазване на изискванията.

Реакции и рискове:

Законопроектът бе остро критикуван от НПО, международни организации и част от медийния сектор като антидемократична мярка, подобна на, съществуващите закони в Русия и Унгария;
Макар да не бе приет до края на 2024 г., липсата на категорично отхвърляне от институциите оставя законопроекта като висяща заплаха, създаваща атмосфера на страх и несигурност сред организациите;
Ясна е целта: дискредитиране на организациите чрез етикетиране и изолиране от обществения дебат.

Предлаганият законопроект представлява сериозна стъпка назад от постигнатото след 1989 г., като поставя под заплаха едно от основополагащите демократични права – свободата на сдружаване. Стигматизирането на организациите, които получават подкрепа от международни източници, не само ограничава гражданската активност, но и подкопава устоите на плурализма и демократичното участие.

2. Право на събиране и изразяване: дискриминационна и селективна репресия

Макар законодателството в България да гарантира правото на мирно събиране, през 2024 г. има конкретни случаи на ограничаване и натиск, насочени към уязвими групи и неудобни каузи. Някои примери:

Забрани за про-Палестински демонстрации в София, мотивирани със „заплаха за обществения ред“, без представени доказателства;
Интервенции в събития на ЛГБТИ+ организации, включително ограничен достъп до публични пространства, силен полицейски контрол и словесна агресия от институции;
Избирателно прилагане на закона, някои протести се разрешават безпроблемно, докато други се спират на основание „превенция“, демонстрирайки двойни стандарти.

Какъв е ефектът от това:

Повишава се усещането, че някои каузи са нежелани от властта, независимо от тяхната легитимност;
Гражданите самоцензурират участието си, особено по „деликатни“ теми;
Уврежда се доверието в институционалната неутралност и върховенството на закона.

3. Диалог на пауза: блокираното функциониране на структури за взаимодействие между държавата и гражданските организации

Диалогът между държавата и гражданското общество не се случва или е възпрепятстван през административните процедури.

Съветът да развитие на гражданското общества няма нито една ефективна среща с конкретни резултати;
Участието в новосъздаденият към Министерстки съвет "Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие" е възпрепятствано от административни пречки (участващите в него организации, губят правото на финансиране от маханизма) и от къси срокове за кандидатстване (1 седмица), придружени от липса на кампания;
През 2024 г. нямаше процедура за създаване на граждански съвет към Парламентарна комисия за пряко гражданско участие и взаимодействие с гражданското общество
Приетите стратегически документи остават без реален ефект върху политиките или финансирането за граждански организиции.

Ефектът от това:

Споменатите органи са замислени като инструменти за партньорство, но на практика се превръщат в параван за формално включване на сектора;
Много организации губят вяра, че гласът им ще бъде чут, дори когато участват официално в процеси на консултация;
Това допринася за делегитимация на гражданското участие.

Финансов натиск и организационна несигурност

Гражданските организации в България традиционно разчитат основно на проекти, финансирани от външни донори – европейски, международни или частни. Докладът на БЦНП подчертава, че публичната подкрепа от страна на държавата остава символична, непредвидима и често формална.

Конкретни затруднения:

Няма механизъм за институционално финансиране, тоест за покриване на основни организационни разходи като заплати, наеми, управление и развитие;
Националните програми за финансиране на НПО са ограничени по обхват и достъпност, често обвързани с тясно политическо съдържание или административен натиск;
Конкуренцията за европейски средства изисква висока експертиза и е с висока конкурентност. По-малките или регионалните НПО нямат ресурси да участват ефективно.

Последствия:

Краткосрочен, проектен модел на съществуване, който пречи на стратегическо развитие;
Изтощение и изгаряне на човешкия ресурс в сектора;
Изолация на по-малките или неформални организации, които нямат достъп до ресурси за кандидатстване, изпълнение и отчитане.

Много граждански организации в България функционират на ръба на своите възможности. Вместо да развиват устойчиви визии и стратегически решения, те са принудени да се справят с административни пречки, трудни процедури за финансиране и координирани репутационни атаки. Това създава климат на несигурност и ограничава тяхната роля като двигатели на демокрацията и социалната промяна.

Изводи и препоръки: Как да защитим и развием гражданското пространство?

1. Гражданското пространство се нуждае от активна защита, не само от закони

Както показва хоризонталният анализ на European Civic Forum, свиването на гражданските свободи не е резултат от еднакви законодателни реформи, а от културна, институционална и политическа враждебност към активните граждани.

Законите сами по себе си не гарантират пространство за участие. Необходима е активна грижа за качеството на диалога, за прозрачността и отчетността на институциите, за достъпа на всички до политическите и социални процеси.

България демонстрира именно този тип „постдемократично“ ограничаване: закони съществуват, но действащите механизми за реално участие или са парализирани (както Съветът за гражданско общество), или под заплаха (чрез законопроекти като този за „чуждестранните агенти“).

2. Неравнопоставен достъп до ресурси води до неравен глас

Финансовите бариери са по-малко видими от държавният натиск, но са също толкова ефективни в ограничаването на гражданското участие.

В контекста на:

административно усложнени схеми,
липса на институционално финансиране,
политическа воля, която не признава НПО като равностоен партньор, организациите са принудени да се фрагментират, изолират и борят за оцеляване.

Тук се крие една от най-големите опасности за демокрацията: когато хората виждат, че само „удобните“ имат достъп до ресурси и трибуна, доверието в публичната сфера се разпада.

3. Необходим е нов обществен договор между институции и гражданския сектор

НПО не са просто „доставчици на услуги“ или „външни наблюдатели“ – те са легитимни участници в управлението, застъпници за права, иноватори в социалната сфера и посредници между държавата и хората.

Impact Drive, както и много други организации, работят ежедневно в среда на висока несигурност. Въпреки това, нашата практика показва, че устойчивостта може да се постигне чрез:

инвестиция в организационен капацитет,
изграждане на лидерски умения,
насърчаване на мрежи и споделени практики,
овластяване чрез дигитални технологии и интелигентно застъпничество.

Нашият ангажимент

В условията на ограничен достъп до ресурси, институционална несигурност и липса на устойчиви механизми за подкрепа, гражданските организации имат нужда не само от финансиране, а и от съмишленици, които могат да ги подкрепят в изграждането на капацитет, устойчивост и самоувереност.

В този контекст Impact Drive се утвърждава като организацията, която осигурява интегрирана подкрепа за организационното развитие на НПО, отвъд проектните цикли и краткосрочните решения. Нашата философия е, че промяната не идва от върха, а от сътрудничеството, взаимното учене и способността да се действа уверено, дори в предизвикателна среда.

Основните направления на нашата работа включват:

Организационно развитие и стратегическо мислене чрез методологии като „Теория на промяната“, agile подходи и фокус върху социално въздействие
Фондонабиране и финансова устойчивост с работа с организации, за да:
- Изградят устойчиви модели за доходи – дарения, услуги, партньорства, краудфъндинг;
- Развият умения за стратегическо фондонабиране – от писане на проекти до изграждане на връзки с донори;
- Планират не само следващия проект, а бъдещето си като двигател на обществена промяна.
Лидерство, застъпничество и мрежи чрез цялостни програми, насочени за жените в гражданския сектор и обучения за млади активисти;
Развитие на застъпнически капацитет с помощта на дигитални инструменти, включително AI;
Свързване с европейски и регионални мрежи чрез партньорства в програми като Erasmus+, CERV и EEA Grants;
Отворени ресурси, безплатни ръководства по ключови теми, уебинари и онлайн обучения

Докладът на European Civic Forum и анализът на БЦНП ясно показват: демокрацията не е даденост. Тя се поддържа чрез активни граждани, свободни гласове и организационна устойчивост.

Гражданското пространство е фундамент на всяко свободно общество – нека го пазим, развиваме и зачитаме така, както бихме защитили свободата на мисъл, на съвест или на гласуване.

Ако сте част от гражданска организация, група или мрежа и искате да укрепите своя капацитет, свържете се с нас чрез: impactdrive.eu/ngoservices

*Прикачваме и оригиналните доклади на European Civic Forum (ECF) за Европа и България, в частност (на английски език).