ЕК поставя гражданското общество в основата на демокрацията

Комисията представи новата си рамка за подкрепа на гражданските организации като ключов фактор за устойчивостта на демокрацията и ценностите на Съюза

През ноември 2025 г. Европейската комисия публикува комуникация, с която задава нова отправна точка за укрепване на демокрацията в рамките на ЕС. В центъра на тази политика е инициативата на т. нар. „Европейски щит на демокрация" (European Democracy Shield) - рамка, с която ЕК цели да засили ключови елементи на демократичния живот: свободата на словото, свободата на медиите, честността на изборите, участието на гражданите.  Паралелно с това е представена и „Стратегия за гражданското общество“ (EU Strategy for Civil Society), която допълва подхода, като обръща внимание и на мястото на гражданските организации и тяхната роля.

В анализа на ЕК се отбелязва, че демократичните системи в Европа се намират под натиск, както отвън (например чрез манипулации в информационното пространство), така и отвътре (чрез отслабване на институции, медиаплурализъм и граждански ангажимент). ЕК подчертава, че дълбоката цифрова трансформация на обществото носи нови възможности, но също и уязвимости.

С инициативата за Европейски щит на демокрацията ЕК формулира три стратегически приоритета: първо, засилване на осъзнатостта за ситуацията и капацитета за отговор в информационната среда; второ, укрепване на демократичните институции, свободата и плурализма на медиите и честността на изборите; и трето, повишаване на обществената устойчивост и гражданското участие.

Що се отнася до гражданското общество, Стратегията за гражданското общество поставя акцент върху значението на активно ангажираното и организирано общество като основа на демократичната система. Това включва подкрепа за гражданските организации, по-добра среда за тяхната работа, както и признание на ключовата им роля в устойчивото демократично развитие. Изрично се посочва, че гражданското общество не е „допълнение“, а съществен компонент на демокрацията.

По отношение на информационната среда инициативата включва конкретни мерки: например подготовка на протокол за инциденти и кризи във връзка с големи транснационални операции за информация и манипулации в Мрежата; укрепване на дейностите по дезинформация и „чуждестранна информационна манипулация и намеса“ (FIMI); развитие на независима мрежа от фактчекиращи организации на равнището на ЕС; и създаване на общ рамков инструмент за достъп до данни и технологии за анализ на информацията.

По отношение на изборите и демократичния процес, ЕК планира да засили сътрудничеството с държавите-членки, да обнови инструмента „DSA Election Toolkit“, и да подготви насоки за отговорно използване на изкуствен интелект (AI) в изборни процеси. Свободата и плурализмът на медиите също са поставени в центъра: ЕК ще подпомага прилагането на European Media Freedom Act (EMFA) и ще осигури мерки за конкуренцията в медийния сектор с цел разнообразие и независимост.

Важно е да се отбележи, че въпреки широкия си обхват инициативата EDS не поставя нови правнообвързващи задължения, а задава ориентири, рамки и насоки. ЕК сама посочва, че съществуващите правни механизми ще бъдат по-активно използвани и прилагани, но Европейският щит на демокрацията не е сам по себе си пряко законодателство.

Процесът около прилагането на инициативите ще изисква сътрудничество между институциите на ЕС, държавите-членки, медиите, технологичните платформи, гражданските организации и широката общественост.

Основни моменти в Стратегията за гражданското общество

Стратегията на Европейската комисия за гражданското общество представя нова рамка за това как ЕС възнамерява да работи с гражданския сектор, да го подкрепя и да осигурява условията, в които той може да действа свободно. ЕК поставя в центъра на документа разбирането, че живото, независимо и разнообразно гражданско общество е основен елемент на демокрацията и че гражданските организации са двигател на обществено участие, обществен контрол, прозрачност и защита на основните права. Стратегията стъпва на принципа, че гражданските организации трябва да функционират в отворена, безопасна и предвидима среда, в която участието им в политическия процес е смислено, регулярно и гарантирано от ясни правила.

В документа ЕК очертава три ключови цели: да засили структурирания диалог с гражданското общество като партньор в процеса на вземане на решения; да гарантира открито, безопасно и благоприятно пространство за действие; и да осигури адекватно, устойчиво и прозрачно финансиране. В рамките на първата цел Комисията ще създаде новата платформа за грaжданскo общество - Civil Society Platform, която от 2026 г. ще действа като постоянен механизъм за диалог и координация по въпросите на демокрацията, върховенството на правото, равенството и основните права. Стратегията въвежда общи принципи за работа с гражданските организации, включително партньорство, предвидимост, представителност, прозрачност, достъпност и безопасност. Те служат като ориентир за всички бъдещи структури за взаимодействие в различните политики на ЕС.

Втората част на Стратегията е посветена на защитата и мониторинга на гражданското пространство. ЕК посочва, че нарастващите атаки срещу НПО, ограниченията в регулаторната рамка, затрудненият достъп до финансиране и транснационалният натиск са реални заплахи за гражданските актьори. За да отговори на тези тенденции, Комисията предвижда мерки за ранно предупреждение, онлайн "хъб за знания" (knowledge hub) за наблюдение на гражданското пространство, обучения за магистрати, по-силни механизми срещу SLAPP дела и координирани инструменти за защита на организации и правозащитници в риск. Тези действия се комбинират с финансовата рамка на ЕС за периода 2028-2034 г., където програмата AgoraEU, с индикативен бюджет от почти 9 млрд. евро, концентрира подкрепата за култура, медии и гражданския сектор, като осигурява стабилна основа за тяхното развитие, участие и устойчивост.

Значимост за българските НПО

За българския граждански сектор новата стратегия на ЕК означава няколко важни промени, които заслужават внимание. Първо, по-ясно се признава ролята на НПО като ключов партньор, а не само като бенефициент. Новата платформа за гражданско общество ще улесни диалога по защита и промотиране на ценностите на ЕС. Това означава, че НПО имат възможност да участват по-активно в оформянето на политики, а не само в изпълнението на проекти.

Второ, увеличението на финансирането за гражданския сектор през новата на програма Agora EU (с планиран размер от 9 милиарда евро за новата многогодишна финансова рамка). За българските НПО това означава шанс да достигнат до ресурси, които досега може да са били трудни за достъп, но също и изискване да имат готовност със свои идеи и инициативи.

Трето, фокусът върху „устойчива и прозрачна рамка за финансиране“ означава, че европейските средства ще се насочват към условия, в които работата на НПО е по-прозрачна, устойчивата (не само краткосрочно финансиране), а нормативната база и средата за тяхната работа се подобрява. Това може да отключи възможности за по-дългосрочно планиране, застъпничество и по-голяма автономия.

Очаквания за подкрепата чрез Agora и какво могат да направят НПО

Получаването на достъп до програмата Agora EU е ключов елемент от стратегията и е особено обещаващо. Финансирането в размер от 9 млрд. евро е значително и сигнализира, че ЕК възнамерява да третира гражданските организации като стратегически партньори. За гражданските организации това е:

• възможност за участие в транснационални партньорства и работа в европейски контекст;

• шанс да увеличат капацитета си по уязвими теми като медийна свобода, прозрачност, цифрово гражданско участие, защита на гражданското пространство;

• нужда да покажат, че могат да отговарят на стандартите за устойчивост, качество, отчетност и дори мултисекторни и мултитематични партньорства (между НПО, академична среда, медии, технологични партньори).

• важно е да се подготвят с прогресивни системи за мониторинг и оценка, с ясно дефинирани цели, индикатори и въздействие, защото рамката на ЕК акцентира на резултати и измеримост.

• стратегията предвижда също механизми за „спешна помощ“ и защита на организации, които са под натиск.

• участие в диалози, консултации и разговор с институциите - платформата към 2026 г. ще предлага структуриран диалог, където гласът на гражданския сектор ще се чува.