Къде младите хора получават информация и на кого всъщност вярват: разглеждаме националното проучване на Фондация „Ракета"

Ако работите с млади хора - било в корпоративна програма, в НПО или в образователен контекст - вероятно сте забелязали нещо парадоксално: те прекарват часове в социалните мрежи, но когато трябва да вземат важно решение, се обръщат към родители, учители или специалисти.

Националното проучване на Фондация „Ракета" сред над 1000 младежи на възраст 13-19 години дава цифри зад това усещане - и те потвърждават структурен проблем в информационната среда на поколението: каналите с най-голямо влияние не съвпадат с източниците с най-висок авторитет. Социалните мрежи доминират, но не се ползват с доверие 81% от младежите посочват социалните мрежи като основен източник на информация. При това този дял е още по-висок сред 13-14-годишните. Същевременно инфлуенсърите получават доверие едва от 9% от всички респонденти.

Какво означава това? Че младите хора са масивно изложени на съдържание, създавано от хора, на които не вярват напълно. Доверието отива другаде: към родители (49%), към специалисти (26%), към учители (25%). Тук възниква въпросът: как може да бъде полезна една програма за младежи, ако игнорира това разминаване? Ако създаваме съдържание в канали, в които те не вярват, или ако разчитаме на авторитети, които не достигат до тях? Критичното мислене не се развива равномерно Само 15% от младежите заявяват, че винаги проверяват дали дадена новина е вярна. Повечето казват „понякога" - което звучи честно, но не е достатъчно. Още по-притеснителен е делът от 26%, които казват, че не вярват напълно на никого. Този дял е най-висок сред 15-16-годишните. Това не е цинизъм - това е несигурност. Младежите губят старите опорни точки (родителите, училището), без да са изградили нови. Ако програмите за медийна грамотност не се адресират към тази фаза на несигурност, те ще загубят точно групата, на която са най-необходими. По-големите младежи мислят по-критично, но търсят конкретика При по-младите респонденти (13-15 г.) доминира личен и емоционален език: „искам някой да ми обясни нещата просто", „когато някой говори нормално, му вярвам повече". Доверието тук е свързано с тон и усещане за разбиране.

При по-големите (17-19 г.) се появява аналитичен език: „трудно е да разбереш кое е вярно, защото всеки казва различно", „дори когато някой звучи убедително, това не означава, че е прав". Тук доверието търси аргументи, източници, прозрачност.

Това означава, че един формат не може да работи за всички възрасти. Универсалните кампании губят младите хора между фазите на развитие. Какво търсят младежите в съдържанието Темите, които самите младежи предлагат за обсъждане, показват ясна картина: пари и финансова грамотност, психично здраве и стрес, употреба на наркотици и зависимости, бъдеща професионална реализация.

Но не като абстрактни теми. Те търсят отговори на лични въпроси: „как това засяга мен?", „как да се справя?". Искат някой да им обясни, без да ги съди. Искат примери, а не морал.

Общото между всички възрасти е отхвърлянето на назидателен тон. „Не обичам, когато ми казват какво да мисля", „искам някой да ми обясни, а не да ме плаши", „по-добре е да говорят честно, дори да кажат, че не знаят всичко". Какво означава това за вашата работа с младежи Ако разработвате корпоративна програма за ангажиране на младите служители, ако подготвяте обучения в училища, ако работите по НПО проект с младежка аудитория - тези данни имат директни последици:

1. Форматът трябва да съответства на възрастта и фазата на развитие Не можете да говорите еднакво с 14-годишни и 18-годишни. Първите търсят подкрепа и разбиране, вторите - аргументи и прозрачност.

2. Каналът не е достатъчен - трябва да има доверен глас Ако влезете в TikTok само защото младежите са там, но гласът ви е безличен или корпоративен, няма да ви чуят. Доверието се изгражда чрез автентичност, експертност или чрез хора, на които вече вярват.

3. Критичното мислене не се учи с лекции Нужни са формати, които създават пространство за въпроси, съмнение и диалог. Не „ето какво трябва да знаеш", а „как да мислиш за това".

4. Темите трябва да са лични, не абстрактни„Финансова грамотност" е празна фраза. „Как да преценя дали кредитът си струва" е въпрос, на който младежите искат отговор.

За какво работим ние в Impact Drive В Impact Drive имаме 15+ години работа с младежи, НПО професионалисти и корпоративни екипи. Виждаме тези разминавания всеки ден - между това, което младите хора казват, че искат, и това, което получават. Между каналите, които ги достигат, и гласовете, на които вярват.

Програмите, които работят, са тези, които не опростяват, не морализират и не подценяват младежката аудитория. Тези, които слушат преди да говорят. Тези, които дават инструменти, а не готови отговори.

Проучването на Фондация „Ракета" потвърждава нещо, което знаем от опит: медийната грамотност не е еднократна интервенция, а процес, който изисква контекст, последователност и уважение към етапите на развитие.

Свалете пълния доклад Ако работите с младежи или планирате програма, насочена към тях, си струва да прочетете пълния доклад. Той съдържа детайлен анализ по възраст, пол, населено място, както и конкретни примери от отворените въпроси.

Изтеглете доклада на Фондация „Ракета" тук:

doklad-mediina-genz (1).pdf

Изтегляне на PDF • 1.23MB

И ако искате да обсъдите как тези insights могат да се превърнат в ефективна програма за вашата организация, свържете се с нас.