Обръщаме внимание на един от първите онлайн разговори на Momgotajob и първия ни live запис, който можете да гледате тук - https://fb.watch/iubafh8pyL/, където ви срещнахме с Михаела Ангелова. Тя е психолог, предприемач и обучител, по нейни думи. Михаела има бакалавър по Културология и две магистърски степени по Мениджмънт за организационно съвършенство и Психология на здравето. Също така има и професионален опит в индивидуални и групови консултации и обучения по личностно развитие. В процес на придобиване е и на квалификация за психотерапевт в Семейна терапия.
momgotajob: „Каква е разликата между агресивност и асертивност в една връзка и в семейството като цяло?“
Михаела: „Асертивен човек е този, който знае собствените си граници и уважава границите на отсрещния човек. Агресията от своя страна води до това да сме в позиция, в която отстояваме себе си и помитаме всичко от отсрещната страна.“
Установяването на нашите граници е една от задачите ни като личности. Добрият урок за децата е не с думи, а с личен пример за граници. Границите са много важни - и нашите, и на децата ти, защото човек е независим, когато знае къде започва и свършва “личното”. Трябва да се уважава личното пространство на децата и да се гледа на тях като на човешки същества. Хубаво е да се отнасяме към тях като към зрели хора. С Михаела обсъдихме, че е асертивно човек да заявява позицията си, но да не изключва емпатия към другите. Асертивно е да се споделя от гледната точка на "аз" - не бива да предаваме себе си. Човек трябва да постави себе си на първо място, но да не забравяме за тези на второ и трето място и т.н. Асертивно е да сме готови да кажем "не", но и да чуем "не". От другата гледна точка, агресивен е "ти" езикът. Това е обвинителният език, но не всяка агресия вреди или е ненужна. Има и здрава агресия, която ни пази.
“Друга разлика между агресивността и асертивността са езикът и намерението, с които влизаме в дадена ситуация. Агресивният език е винителен, а асертивният е градивен” - споделя още Михаела. „Отстояването на себе си е път. И аз вървя по този път, мисля, че всички вървим по него и сме някъде . И той не спира, а продължава.“
Михаела ни запозна с видовете домашно насилие, споделяйки своя гледна точка и познания по темата, като психолог и член на организацията Emprove. Тя обясни, че домашното насилие може да бъде физическо, психологическо, емоционално и сексуално. Нужно ни е да го разпознаваме, за да го разчистваме, както чистим физически дома си, когато се е замърсил. Ако у дома не се чувстваме сигурни и спокойни, как бихме могли да бъдем асертивни извън него?
В процеса на себепознание можем да се видим в светлина, която да не ни хареса. Готовността обаче да си видим и тъмната си страна, е моментът на просветлението. Можем да променяме само и единствено себе си. Тогава се променя отношението спрямо нас в средата.
„Когато сочим с пръст към някого, забравяме, че с други три сочим към себе си. Не може да променим никого освен себе си“, посочва Михаела.
Очаквайте статии и за останалите онлайн разговори на Momgotajob!