COVID-19, призивите за намаляване на неравенствата, природните бедствия и политическите събития значително повлияха на живота ни, общностите и начина ни на общуване. През 2020 г. в една година преживяхме исторически събития, които ни се струваха като десетилетие. 2020 г. беше и стрес тест за филантропията по света. Това беше възможност за дарителите и нестопанските организации да демонстрират, че следват ценнотстите и мисиите си, и те го направиха. Благотворителните организации работят с подновена енергия и увереност във важността на своята работа. Донорите остават ангажирани да подкрепят каузите, в които вярват и чието въздействие могат да видят.
Подобно на много примери по целия свят и в България здравната криза предизвика сериозни сътресения и накара НПО да реорганизират бързо работата си, да пренаредят приоритетите си и да се адаптират към новите условия. Донорите, които работят в страната ни, реагираха на спешната нужда от подкрепа като смениха целите и преформатираха правилата си. Светкавично се създадоха условия за набиране и разпределяне на дарителските средства, които в този момент идваха от компаниите и гражданите. А точно тези, т.нар. "безусловни дарения" са показателни за доверието на обществото към нестопанските организации в моментите на изпитания.
Dorothy A. Johnson Center for Philanthropy извежда в своя доклад 11 Trends in Philanthropy for 2021 Report , голяма част от предпоставките за промените във филантропията и коментира, че те са видими линии на развитие от години, но придобиват ново значение и спешност в началото на 2021 г. Сред тези линии са:
все по-голямата неравномерност в разпределянето на богатството;
значителния спад в общественото доверие към институциите и между организациите;
светлите и тъмните страни на технологичното развитие; и
системната дискриминация и неравенство, проникващи в толкова много аспекти на нашето общество.
„Критичните въпроси, с които се сблъскваме в следствие на хаоса и травмите на 2020 г., са тези, с които НПО секторът се бори от години, но сега трябва да се преодолее по-решително.“
В този контекст глобалната организация CIVICUS (като един от многото примери за призиви за обединен отговор на кризата) призовава донорите да променят нещата, признавайки и развивайки своето гражданското общество като подпомогнат изграждането и поддържането на разнообразен кръг от обществени групи и инициативи. В доклада SOLIDARITY IN THE TIME OF COVID-19 Civil society responses to the pandemic експертите на CIVICUS насърчават донорите да бъдат гъвкави в подкрепата си към гражданите в периода на кризата и по принцип във времена на кризи, посочвайки, че по този начин ще се осигури адекватното разгръщане на капацитета на гражданските организации да реагират с незабавна помощ на първа линия, когато тя се налага. В предложенията им се включват следните препоръки:
премахване на ограниченията пред гражданските инициативи и засилване на въздействието и приноса им;
подкрепа за покриване и намаляване на оперативните им разходи;
осигуряване на достатъчно гъвкави регулации при финансирането им;
включване на гражданските организации във фондовете и субсиидите, насочени към преодоляване ефектите от COVID-19;
развиване на нужната инфраструктура, която да увеличава ефекта от усилията на гражданските организации;
овластяването им за разработването на устойчиви алтернативи за засегнатите от пандемията.
Какви са тенденциите във филантропията и практиките за предоставяне на безвъзмездни средства. Ето някои прогнози за 2021 г .:
Все по-динамични и всеобхватни промени в начина на работа
Много от движещите сили на 21-ви век, доведоха до значителни промени в екосистемата на предоставянето на безвъзмездни средства. Концентрацията на богатство разви така наречените "мегадонори" и заплашва да превърне филантропията в поредната социална сфера, доминирана от богатите. В същото време различните фондове и онлайн платформи за съвместно финансиране доведоха до по-широк набор от механизми за даряване. За нестопанските организации това води до необходимост от все по-сложни и разнообразни стратегии за набиране на средства, които включват необходимост от развиване на нови познания (напр. работата на социалните медии, дигитален макетинг и др.), технологична сложност и продължителна работа в "култивирането" на дарители.
Нестопанският сектор има уникалната възможност да изгради обществено доверие
„НПО секторът ... е в уникална позиция да бъде лидер във възстановяването на общественото доверие в институциите, като подкрепя и ръководи широкообхватни обществени инициативи по отношение на COVID-19, борбата с неравенствата и справянето с множеството предизвикателства, пред които сме изправени като общество.”
В момента това е постоянна задача на сектора и тя ще се засилва в бъдеще чрез:
- осигуряване на по-голяма прозрачност и по този начин повишаване знанията на широката общественост за това как се вземат решенията за финансиране, как се проверяват донорите, как се стопанисат и разпределят активите и как се разходват средствата. Добрата работа в тази посока може да подобри фондонабирането и увеличи даренията.
- засилено участие на грантополучателите, наложено от стремежа на все повече донори да намират баланс и да преминат към по-справедливи практики за финансиране на НПО бенефициентите. Освен това т.нар. participatory grantmaking се фокусира върху философията „нищо за нас без нас“, създавайки конкретни възможности за ангажиране на общността в процеса на вземане на решенията за финансиране. Продължаването на тази тенденция със сигурност ще спомогне за изграждането на повече обществено доверие като демонстрира как филантропията работи в полза на всички, а не само за малцина избрани.
Тези практики насърчават доверието както към сектора, така и вътре в сектора. Те насърчават финансиращите организации да се доверят на НПО, че ще използват предоставените им средствата ефективно, а организациите с нестопанска цел да вярват, че донорите могат да бъдат истински партньори, а не само мениджъри на програми.
Нарастване на финансирането в инициативи за осигуравяне на социална справедливост
Много от големите дарители и фондации в глобален мащаб засилват подкрепата си за инициативи за застъпничество, включително такива, насочени към промяна на публичните политики и среда. Заедно с това разхлабиха редица ограничения по отношение на грантовите средства и грантополучателите. В отговор на пандемията, например, стотици фондации и благотворителни организации, а също и институционални донори, се ангажираха да предложат по-гъвкаво финансиране на организациите с нестопанска цел, за да ускорят доставката на услуги и стоки за нуждаещите се. Очакванията са, че донорите ще продължават да са съсредоточени върху провокираните от кризата въпроси и проблеми, в търсене на преодоляване на социалните неравенства и по-добра социална справедливост.
Нестопанският сектор и правителствата все повече припокриват ролите си в обществената сфера
Публичната власт и нестопанският сектор винаги са споделяли цел за напредък в общественото благо. В исторически план нестопанските организации често са стартирали програми в отговор на обществени нужди, които при успех се доразвиват от правителството. Същевременно възлагайки предоставянето на обществени услуги към външни доставчици, изпълнителната власт се оттегля от традиционни за тях пространства. И при двата типа взаимодействие се наблюдава изместване на границите още преди 2020 г., когато в много случаи НПО трябва да се намесят там, където правителството отсъства.
Неотдавнашното проучване на Alpha Research на Обществените нагласи към гражданските организации в България, демонстрира изместването в очакванията на обществото за ролята на държавата и гражданския сектор в 15 различни сфери от обществения живот като през 2020 г. се настоява за участие на гражданските организации в общо 11 сфери, при само 2 през 2018 г. Тези сфери включват права на пациенти, права на потребители, свобода на мнение и право на справедливо правосъдие, превенция срещу насилието, предоставяне на социални услуги и защита правата на групи в риск, решаване на местни проблеми, култура, традиции. Дори и в сфери като националната и ежедневната сигурност, където на държавата продължава да се приписва почти монополна роля, е налице статистически значим ръст в подкрепата за участието и на гражданския сектор в тях.
Става все по-трудно да се раздели филантропията от социалния бизнес
Възходът на социално отговорните B-корпорации (В Corps ) и повишената популярност на социалните инвестиции продължават да развиват ангажираност у клиентите и инвеститорите към социалната отговорност. В по-широк смисъл, ангажираността с благотворителни каузи и социални цели все повече се разглежда като необходим и печеливш аспект на всеки бизнес. КСО (корпоративна социална отговорност) е по-широко разпространена от всякога. В същото време натискът върху организациите с нестопанска цел да действат като „бизнес“ продължава да се разраства, дори кара някои НПО да стартират свой социален бизнес, за да генерират така желаните „устойчиви“ приходи.
Макар и за кратко този натиск да беше намален, очакванията са след кризата ходът за предефиниране на границата между бизнес и филантропия да продължи. Следващите поколения не само се чувстват комфортно с тази мъглява граница, но и я приемат напълно. Има доказателства, че милениълите и поколението Z, които се стремят да създадат промяна или да реагират на кризи като тези, с които се сблъскваме сега, променят своето потребителско поведение, толкова много или толкова често, колкото и своите дарителски нагласи. По-младите инвеститори са и тези, които са най-заинтересовани от социалните инвестиции, а по-младите служители са тези, които най-силно се интересуват компаниите им да развиват повече КСО.
Засилва се глобализацията във филанторипята
Налице е динамичен процес и технологично развитие, което позволява хората да обменият идеи и практики от дивана си и да се ангажират с различни форми на даряване, характени за различни културни контексти и места по целия свят.
Данните достигат своето пълнолетие
Как отделните организации балансират неприкосновеността на личния живот и прозрачността, разглеждат равнопоставеността на достъпа и действат въз основа на данните, за да създават и споделят инициативи, ще бъде от ключово значение за филантропията занапред. Работата на донорите ще бъде все по-свързана с данните през 2021 г.
Свидетели сме на огромно нарастване на данните като НПО са едновременно потребители и доставчици на тези данни. Виждаме обаче и как с тези данни може да бъде злоупотребявано и има постоянни опасения относно поверителността и несправедливия достъп до данни като това прераства в опасения за неравен достъп до финансови средства. Нараства натиска върху организациите да развиват умения за работа с данните.
Настъпващото поколение прави големи промени във филантропията
Настъпващите поколения, особено на милениалите и поколението Z, в много случаи революционизира дарителския и нестопанския сектор, като същевременно повдига основни въпроси за самата филантропия по безпрецедентен начин. Те преконфигурират донорския пейзаж, нормите в организационните практики на НПО и дори размиват границите между секторите като предефинират начина за "правене на добро“. По-младите дарители проявяват силен интерес към доброволчеството, застъпничеството и директното набиране на средства (peer-to-peer) като допълнение към стандартните начини за финансиране. Следващото поколение като цяло гледа на донорския сектор по принципно различен начин. Те не смятат, че подпомагането на традиционните организации с нестопанска цел е единственият начин да се „прави добро“ и да се развиват каузите, които ги вънуват. Милениалите са агенти на промяната всеки ден като предпочитат да предприемат осъзнати действия за общото благо ежедневно и във всеки аспект от живота си, вкл. кариера, потребителски решения, политическа активност.
Разнообразяват се начините на вземане на решения
Подобно на други сектори, развиването на многобразен екип и управленски бордове, ще допринесе за развиване на иновациите. Те могат да идват от всички посоки в организацията, така че разнообразието от перспективи, произход и опит в една организация е не само етична крачка, но и стратегическо предимство. От своя страна донорите ще продължат да изискват и следят не само за мисиите и финансите на благотворителните организации, но и за организационния им състав, начина на управление и равнопоставеността.
Новото нормално ще поставя и нови стандарти
Технологията ще продължи да има голямо отношение в мобилизирането на финансови средства. Дигиталната среда със сигурност промени социалния и професионалния ни живот. Технологиите могат да струват скъпо и донорите трябва да обмислят оборудването на благотворителни организации с технологични решения, а също така да се стремят да им помогнат да създадат устойчива „цифрова инфраструктура“, която да им помага да постигат мисията си и да създават „общност“. През 2021 г. хората ще продължат да се събират в Zoom, да даряват чрез социални медийни платформи и да правят виртуални събития. Тъй като социалното дистанциране остава част от нашата реалност, платформите за видео стрийминг, добре планираните онлайн събития и творческите нови цифрови решения ще набират средства за благотворителност.
Bibliography:
1| 11 Trends in Philanthropy for 2021 Report, Dorothy A. Johnson Center for Philanthropy
2| SOLIDARITY IN THE TIME OF COVID-19 Civil society responses to the pandemic, CIVICUS report, Nov. 2020
3| Национално представително проучване "Обществени нагласи към гражданските организации", Алфа рисърч, възложено от Български център за нестопанско право, юни 2020г.
4| Looking Ahead: 2021 Philanthropy Trends, EILEEN R. HEISMAN, PRESIDENT & CEO of National Philanthropic Fund, USA, Feb.2021