Гражданско участие в новия демократичен пакт: какво видяхме на Световния форум за демокрация в Страсбург
Автократите са опасни, но също толкова опасни са и демократите, които отказват да видят нуждата от промяна.
Това бе най-запомнящото се изказване на форума, от Вера Юрова, което зададе тона на Световния форум за демокрация, който на 2 и 3 ноември събра в Страсбург 1 400 участници от 60 държави. Форумът отбелязва кулминацията на консултациите по Новия демократичен пакт за Европа, представи докладът на Генералния секретар на Съвета на Европа за 2026 г. и покани широката публика от граждански активисти, експерти, дипломати и млади хора, да участва в разговора.
Бяхме част от 14-ото издание на форума с тема „Разрив или обновление? Демократична сигурност за нашето бъдеще" благодарение на грант за пътуване от Български фонд за жените. В събитието се включиха три представителки от Impact Drive - Теодора Иванова-Вълева (изп.директор), Ивелина Гаджева (член на УС) и Ивет Иванова-Митева (програмен координатор).
Демокрацията има нужда от истината и от готовност за промяна
Най-силната теза на форума, според нас, прозвуча още в откриващата сесия. Вера Юрова, председател на работната група Democracy27 и бивш заместник-председател на Европейската комисия, насочи вниманието към отговорността на демократично настроените граждани и лидери към промяна на мисленето и тактиките. Демокрацията, каза тя, не е дадена от Небесата. Няма нужда от нов наратив, а от истината и от работеща демокрация. Не можем да защитим онова, което не можем ясно да определим.
Автократите са опасни, но също толкова опасни са и демократите, които отказват да видят нуждата от промяна
Юрова очерта конкретни задачи:
Комуникация. Хората трябва да знаят какъв е планът, споделен на разбираем за всеки език, онлайн и офлайн.
Образование. По-добра гражданска грамотност веднага, за информирани и активни граждани като ролята на медиите е ключова. Бихме добавили и на формалното и неформалното образование.
Хората казват, че имат нужда от демокрация, която работи на практика.
Дигитални платформи и изкуствен интелект. Тя постави въпроса за европейски социални мрежи като противовес на информационния поток, който идва от САЩ.
Чуждестранна намеса. Тя посочи изрично руската дезинформация и предложи във всяка държава да има агенция, която да я разпознава.
Към тези задачи тя добави ролята на експертите в гражданския сектор, които защитават истината. Задача има всеки, включително говорителите извън политиката. Предупреждението ѝ се отнася до институциите, партиите и организациите, които защитават демокрацията, а значи и до нас. В тази посока е и едно от предложенията, които подадохме в Страсбург: да се говори истината и да се избягва демагогията. С тази мярка оценяваме по-долу и самия форум.
Икономическата несигурност и загубата на доверие подкопават демокрацията
В първия панел Мишел Грифин от Департамента на ООН по политически въпроси и изграждане на мира очерта девет тенденции в демокрацията. Сред тях са спадът на доверието в институциите и изборите, манипулацията чрез технологии, разочарованието на младите избиратели, намаляващата отчетност на управляващите, застаряването и урбанизацията на населението. Ключово в този списък е и изтласкването на жените от политиката, в това число през различни форми на насилие онлайн и физически.
Темата продължи и във втория панел от пленарната сесия, в която проф. Оливие Де Шутер от Католически университет в Льовен, бивш специален докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека, свърза отдръпването от демокрацията с икономиката. Хората се обръщат срещу нея, когато усещат, че са останали назад, а крайната десница печели най-много в най-бедните региони. Според него социалната защита трябва да е гарантирана и да не бъде представяна като форма, която пречи или ограничава, особено в тези най-уязвими региони.
Проф. Ифа Нолан, председател на Европейския комитет за социални права, допълни картината с данни за младите: 20-25% подкрепят вредни идеологии, а възрастта 20-24 години е групата с най-висок риск от бедност. Изводът ѝ, както и при други експерти е, че ангажирането с темите за демокрация, трябва да започне рано, много преди пълнолетието.
Мария-Андриани Костопулу, председател на Групата експерти по действия срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) на Съвета на Европа, описа тревожни тенденции: жени политици и журналистки са мишена на атаки и клеветнически кампании в редица страни от ЕС. Демократичната сигурност, каза тя, е тясно свързана с премахването на насилието, основано на пола.
Foresight: подготовка за промените, преди да са настъпили
Основната нишка на форума беше нуждата от адаптация и democratic foresight: способността на демокрациите да предвиждат промените и да градят възможни бъдещи сценарии. Още в официалното откриване на форума Гай Райдър, заместник генерален секретар на ООН по политиките, представи foresight като методология за справяне с динамично бъдеще. Айкатерини Полизу, председател на Ръководния комитет по медии и информационно общество (CDMSI), уточни, че целта не е да предскажем бъдещето, а да улавяме промяната рано и да се подготвяме за нея. Нидерландският посланик по правата на човека Вим Гертс добави формулировка, която ни е близка: надеждата е дисциплина, която се тренира всеки ден.
По-късно следобед в паралелната сесия за сценариите за бъдещето Съветът на Европа представи изводите от консултациите си и попита как публичните институции да се подготвят за бъдещи демократични предизвикателства. В сесията за демографските промени разговорът стигна до конкретен натиск върху отделните поколения. Адам Найман от HelloFuture отбеляза, че младите плащат за пенсионна система, в която не вярват, и че жилището поглъща 31% от дохода, като при жените тежестта е по-голяма. Данните са от доклада на Friends of Europe Voices for Choices 2026: Is Europe ageing fairly?.
Ено Кордес от Европейско движение Германия представи проучване за ролята на бизнеса за демократичната устойчивост, тема която и ние от Impact Drive проучваме. Според него компаниите (в Германия) разбират, че трябва да се включат в защитата и подобряване на демокрацията, но не знаят как. Нужни са им насоки, стандарти и увереност, че няма да загубят клиенти. За българските неправителствени организации това е практичен въпрос: кой ще покани бизнеса на масата и с какво конкретно предложение.
Новият демократичен пакт за Европа
Какво: Стратегически и политически процес на Съвета на Европа, стартиран през 2025 г. в отговор на демократичното отстъпление, дезинформацията и недоверието. Идеята е заявена в доклада на Генералния секретар Ален Берсе от май 2025 г. Според него доверието се възстановява, когато демокрацията стане осезаема в ежедневието чрез участие, отчетност и равен достъп до права. Целта е Европа от 46 държави, в която демокрацията работи по-добре и включва всички.
Три стълба: Учене и практикуване на демокрацията; защита на демокрацията от вътрешни и външни заплахи; иновации чрез съвещателни и партиципативни методи и нови технологии.
Как се включват мненията:
Институции и сектори. От 2025 г. се консултират правителства, парламенти, местни власти, гражданско общество, академични среди и бизнес. Към май 2026 г. процесът е събрал над 200 приноса от над 100 участници.
Граждански организации. Писмен принос или петминутна анкета, с краен срок 6 ноември 2026 г. Към момента на публикуване на поканата 64 организации са дали 34% от всички приноси.
Младежи. На 24-26 юни 2026 г. 120 младежи и представители на младежки организации работиха в Страсбург върху Манифест за демократична Европа през 2049 г.
Граждани. Онлайн консултацията „Your voice for democracy", стартирала на 12 октомври, задава един отворен въпрос: какво трябва да се промени, за да работи демокрацията по-добре за вас. Отворена е на 36 езика до 12 ноември за гражданите на всички 46 държави. Участниците сами предлагат идеи и виждат кои събират съгласие и кои пораждат спор.
Какво следва: Пилотната фаза продължава до края на 2026 г., а окончателните резултати от Пакта се очакват през 2027 г. Според доклада на Генералния секретар за 2026 г. следващата фаза разширява участието към мозъчни тръстове, частния сектор и групи граждани, които рядко участват в обществения живот, и изпробва предложенията с методи като колективния foresight. Резултатите ще бъдат основа, на която политическите лидери да подновят ангажимента си към демокрацията.
Къде е гражданското участие, извън официалните слова? Впечатленията ни от форума
Гражданското участие беше по-видимо в заявките и думите в пленарните сесии, но сякаш се загуби в конкретиката на разговорите, отговорите на въпросите от публиката и в дебата за практическите стъпки и стратегии.
Форумът обеща разговор с гражданите, а в сесиите разговорът се въртеше предимно около младите хора. Младежкото участие е важно и Пактът го поставя в центъра си. Докладът за 2026 г. отчита и силно сближаване около участието като задача на цялото общество. Но гражданите не са само младежи, а измерения като пола, сътрудничеството между поколенията и между секторите не бяха интегрирани в цялостния разговор. Дори младежката тема не може да се разглежда без тях: по данни от проучване в 35 държави само 23% от младите жени смятат, че правителствата се съобразяват с мнението им, при 31% от младите мъже.
Тези теми се появиха отделно: в изказването на GREVIO, в една от точките на Мишел Грифин, в една паралелна сесия за поколенията и бизнеса. От 9-те паралелни сесии и 7-те лаборатории в програмата нито една не е посветена на равенството между половете. Докладът на Генералния секретар от 2025 г., който предложи Пакта, нарежда равенството между половете сред основите на демократичната сигурност. В доклада за 2026 г. участниците в консултациите поставят акцент и върху диалога между поколенията. Концептуалната бележка на форума не споменава равенството между половете, макар през май Комисията по равенство между половете и Комитетът по антидискриминация на Съвета на Европа да публикуваха съвместно изявление за значението на равенството за Пакта.
Съдържанието остана на общо ниво, с малко практически фокус. Извън сесиите програмата предвиждаше за срещи между участниците само кафе паузи, обеди, които обаче разделиха участниците, т.к. имаше различни условия за различните категории и кратък прием за културна програма. Форматът даде недостатъчно възможност за нетуъркинг, участниците трудно можеха да бъдат чути, а на въпросите им рядко се отговаряше по същество. Политици си тръгваха след официалните речи, без да останат да чуят гражданите. В паралелните сесии се използваха различни езици, но липсваха достатъчно места с достъп до превод.
Имаше много думи за равенство и включване, а извън залата равнопоставеност липсваше. Осигурен обяд имаха само около една трета от участниците и обедите на практика ни разделиха. Чиновническият подход към толкова важни теми ни остави с горчив вкус. Пишем това като организация, която работи с тези ценности всеки ден и иска процесът по Пакта да успее. Младежите, консултирани за него, сами поискаха устойчив диалог вместо еднократни консултации и прозрачна обратна връзка по всяко предложение. Същият стандарт важи и за форума.
Колежката ни Ивелина Гаджева записа наблюдение, което стига до същината на проблема. Повечето присъстващи можеха да си позволят два дни разговори за трудностите и след това да се приберат у дома. Разговорът щеше да звучи различно, ако хората, които живеят тези трудности, имаха същото време да говорят и същата власт да определят дневния ред. Теодора, я допълва с извода, че не можем да говорим за участие по принцип и след това да го изключим от действията, ако жените и момичетата, експертите и гражданите от различни поколения не са достатъчно видими и чути във форуми като този.
Когато в една от сесиите бедността беше представена като вид експертиза, Ивелина се запита какво искаме от хората, които каним в залата: да влияят на решенията или първо да разкажат най-тежкото, което им се е случило, за да бъдат взети насериозно. Опитът с бедността показва точно къде публичната услуга се проваля и колко струва това. Това знание трябва да има тежест, когато се вземат решения.
Тя обърна и въпроса за доверието. Критичното мислене е важно, но никой няма време да проверява всяко твърдение и всеки източник. Институциите, които искат доверие, трябва да позволяват на всеки да види кой е взел решението, чии интереси са били чути, кой финансира кампанията и кой плаща политическата реклама онлайн. Оттук идва и предложението ѝ за надеждни и прозрачни механизми за отчетност. Ако не можем да кажем какво трябва да позволява демокрацията на човек с малко време, пари и влияние в един обикновен вторник, едва ли сме я определили достатъчно ясно, за да я защитим.
Четири предложения, които дадохме
Какво трябва да се промени, за да работи демокрацията по-добре за вас? На този въпрос от онлайн приложението за мнения на гражданите, с възможност да бъдат изказани в 140 символа, отговорихме по време на форума с четири предложения:
Да се инвестира повече и по-разумно пряко в жените и младите хора, ако искаме те да участват. Загубата на финансиране за организациите за правата на жените е 28% според според доклада Gender Snapshot 2026 на UN Women и UN DESA.
Да се избягва демагогията в политиките и да се говори истината: демокрацията не е съвършена, а ценностите се тълкуват гъвкаво.
Да се остави бюрокрацията и средствата да се харчат ефективно в подкрепа на активистите и гражданските организации, които са на първа линия в защитата на демокрацията и на младите хора.
Да се създадат надеждни и прозрачни механизми за отчетност.
Докладът на Генералния секретар от 2025 г. отчита спад във финансирането на младежките сдружения през предходните три години. Резултатите от консултацията ще влязат в окончателните документи на Пакта, очаквани през 2027 г. Тогава ще проверим доколко гласовете на гражданите и на организациите от първа линия са намерили място в тях.
Гражданско образование и поглед към бъдещето: какво следва за работата ни
Тревогата за бъдещето беше сред най-силно присъстващите теми във форума: младите, които не вярват в пенсионната си система, регионите, които се чувстват изоставени, хората, които не знаят какъв е планът. Тази тревога срещаме и в работата си с практици от неправителствени организации и с младежи. Затова вече развиваме подход на поглед към бъдещето (future thinking, или foresight, както го наричаше форумът). Докладът за 2026 г. назовава същия проблем на политическо ниво: при ускоряващи се кризи политиката се свива до свръх кратък хоризонт, а Пактът цели да гледа отвъд следващата криза.
Моделът ни Future Thinking работи на три стъпки:
Отработва тревожността и сложността, които бъдещето поражда.
Подрежда ги в система от тенденции, рискове и възможни сценарии.
Обръща мисленето към планиране, организиране и ангажиране за по-добър сценарий. Подкрепя и мотивира за осъзната работа към тази промяна.
Форумът и Пактът ни дават рамка, към която да свържем тази работа:
Елемент от Пакта или форума | Какво означава за работата ни |
Учене и практикуване на демокрацията | Младежите и практиците упражняват участие и вземане на решения по реални казуси |
Защита на демокрацията | Разпознаваме дезинформацията и атаките срещу жени в обществения живот като заплаха за гражданското пространство |
Иновации за демокрацията | Сценариите за бъдещето стават инструмент за планиране в организациите и за диалог с институциите |
Ангажиране преди 18 години | Работата с ценности и участие започва рано |
Бизнесът търси насоки | Търсим работещи формати за сътрудничество между граждански организации и компании |
Липсата на интегриран подход | Включваме пола и връзката между поколенията и секторите в самия дизайн на обученията |
Призивът на Вера Юрова за разбираем план и нова грамотност | Говорим за бъдещето на достъпен език и изграждаме грамотност, с която младежите и практиците разбират плана и проверяват твърденията |
Работата по ценностите на ЕС, демокрацията, правата на човека, солидарността, участието и представителността е условие за това подходът да има посока. Без тези ценности планирането за бъдещето остава техника, която може да служи на всякакви цели. С тях то поддържа гражданското пространство, противодейства на автократичните идеи и изгражда политически грамотно общество, което отстоява свободата и демокрацията си.
[1] Foresight (поглед в бъдещето) - способността да се предвиди какво е вероятно да се случи в бъдеще и да се предприемат разумни действия в настоящето за подготовка за това. В настоящия контекст се разглежда като методология, която предоставя структуриран, систематичен процес, за изследване на алтернативни бъдещи сценарии, предвиждане на промени и вземане на по-добре обосновани стратегически решения днес - вместо да се прави опит за предсказване на едно единствено, фиксирано бъдеще.
Коментари