Проектът WELLCORE - моят първи опит с ERASMUS+ в обучение за обучители
На 17 април получих привидно спешна покана за свободно място в обучителен семинар в Германия следващия месец. Заедно с нея дойде линк към обявата, представяща обучението, както и ново съобщение, с което ме уведомяваха, че трябва да реша бързо. Няколко дни по-късно вече разполагах с два билета до Нюрнберг и обратно, както и с чувство на авантюра вътре в себе си.
Горе-долу така научих за проекта WELLCORE: Стратегическо партньорство по темата за благополучието (WELL-being), психичното здраве, свързаността (COnnection) и устойчивостта (REsilience). Проектът цели да осигури на младежки работници и организации уменията и обучението, необходими за насърчаване на психичното здраве и устойчивостта сред младите хора. Тази година той се проведе в Нюрнберг, Германия, в хотел в покрайнините на града, заобиколен от гори, така че бяхме напълно потопени в природата и нейното спокойствие. Участниците в обучението бяха групи от четири държави: Италия, Испания, Германия и България.
За да се подготвим, преди да заминем за Нюрнберг, нашата група успя да се срещне. Направихме го в офиса на Impact Drive, където се опознахме малко повече в рамките на българската група - с какво се занимава всеки от нас професионално и какви са мотивите ни да се включим в обучението. Аз бях най-младата и с най-малко опит в работата в неправителствения сектор, затова част от мен се чувстваше леко несигурна, но въпреки това преобладаващите усещания определено бяха любопитство и вълнение.
Денят на пристигането беше и момент да се запознаем с участниците и екипа от обучители...
Скоро настъпи и първият ден на обучението. Началото му бе посветено най-вече на дейности за разчупване на леда, обяснение на целите на обучението, както и представяне на общата структура на цялата програма. Структурата на обучението беше показана чрез метафоричния образ на дърво, като всяка дейност беше разположена в дървото според развитието на курса, символизирайки растеж.
Всеки ден започваше бавно, за да подготви съзнанието ни за предстоящите дейности. Този, бидейки първият от общо пет, беше встъпителен. След доста на брой игри за разчупване на леда, успях да запомня няколко имена, както и да добия обща представа за хората, с които щях да прекарам следващите няколко дни. Присъстваха доста интересни личности. Някои бяха студенти, други - учители, младежки работници. Имаше и инструктори по йога и цирково изкуство. Много широк спектър от професии, всички тясно свързани с младите хора.
Една от първите сесии, в които участвахме, беше свързана с тълкуване на таро карти. Водена от италиански фасилитатор, всеки от нас изтегли по една карта, после още една, и въз основа единствено на символите, които виждахме в тях, трябваше да създадем колаж, използвайки различни хартиени списания. Атмосферата беше творческа, изпълнена с емоция и свързаност. Времето летеше и когато приключихме, се оказа, че е минал час и половина. Тогава, след кратка почивка, дойде моментът да обсъдим творенията си в малки групи. Начинът, по който бяхме разделени на групи, ми хареса много, защото ме принуждаваше постоянно да общувам с различни хора - нещо, което едва ли бих направила сама. Споделихме интерпретациите си, което наистина разкри всеки от нас, тъй като колажите в голяма степен отразяваха начина ни на мислене и, в известен смисъл, желанията ни.
После дойде време за финалната част на сесията. Фасилитаторката на дейността ни събра заедно и обясни символичното значение на всяка карта от тарото. След обясненията проведохме групова дискусия за мястото на тарото в живота ни, както и за това как методологията на тълкуване може да се използва в работата с младежи.
Следващата сесия за деня беше водена от Теодора, самата тя част от екипа на Impact Drive. Нас, участниците, отново ни разделиха на групи, а задачата ни беше да играем настолна игра, фокусирана върху различни сценарии за бъдещето. Като група трябваше да се сетим за различни актуални събития и след това да си представим как биха се развили петнайсет години напред. Трябваше да преразкажем сценариите от различни гледни точки - обикновено от позицията на младежки работник или на млад човек - за да видим какво въздействие биха имали върху тях. Някои от сценариите бяха позитивни, други - негативни; моите бяха предимно от вторите, макар че групата ми ме насърчи да бъда малко по-оптимистична. Дейността не само ме накара да се замисля как днешните избори биха се отразили на хората утре, но и ми даде възможност да изразя тревогите си за бъдещето.
Първият ден приключи с малко работа по себеотразяване, отново проведена в малки групи. Чувствах се малко по-отпусната в общуването си с останалите и по-уверена в присъствието си на обучението. Същевременно бях леко озадачена, защото бях очаквала повече лекции и по-конвенционален стил на учене, тъй като това беше първият ми опит с Erasmus. Определено обаче не останах разочарована - всъщност доста ми хареса този вид неформално образование.
После дойде вторият ден...
Вторият ден започна с рефлексотерапия. Рефлексологията, както разбрах, е вид допълваща терапия, при която се упражнява натиск върху определени точки на ходилата, ръцете или ушите. В нашия случай работихме със стъпалата си. Бяхме предупредени да си вземем душ предната вечер, за да не отблъснем партньорите си за масаж - по-точно, цялата група. Взимайки това предвид, всички - чисти и освежени - започнахме деня с майсторски клас по масаж на стъпала. Разделихме се по двойки и се редувахме да правим и да получаваме масаж. Спокойно може да се каже, че през този час цялата група се сближи значително.
След това прекрасно, отпускащо начало, дойде време за работа по себеотразяване. Сесията отново беше водена от Теодора, този път фокусирана върху баланса между работа и личен живот. На дълъг лист хартия бяха отбелязани различни дейности, всяка причислена към една от две групи: платена и неплатена работа/дейности.
Всеки от нас, участниците, трябваше да постави името си до всяка изброена дейност, а накрая трябваше да видим колко пъти се появява нашето име. После в групи обсъждахме как балансираме работата и свободното си време, за да осмислим обема на формалния и неформалния труд, който полагаме. Беше истинско откровение - аз, като студентка на пълен ден, имах усещането, че не върша много неща, но дейността, а и броят на лепящите листчета с моето име, показаха обратното. Установих, че доста хора се чувстваха по същия начин, особено като се имаше предвид колко жени споделиха за количеството неплатен грижовен труд, който вършат ежедневно. Преживяването утвърди нашата работа и усилия по начин, който не бях изпитвала досега. Всъщност след това се почувствах доста удовлетворена, въпреки многото ми тревоги, които ми нашепваха, че не правя достатъчно.
Вторият ден започна с рефлексотерапия. Рефлексологията, както разбрах, е вид допълваща терапия, при която се упражнява натиск върху определени точки на ходилата, ръцете или ушите. В нашия случай работихме със стъпалата си. Бяхме предупредени да си вземем душ предната вечер, за да не отблъснем партньорите си за масаж - по-точно, цялата група. Взимайки това предвид, всички - чисти и освежени - започнахме деня с майсторски клас по масаж на стъпала. Разделихме се по двойки и се редувахме да правим и да получаваме масаж. Спокойно може да се каже, че през този час цялата група се сближи значително.
След това прекрасно, отпускащо начало, дойде време за работа по себеотразяване. Сесията отново беше водена от Теодора, този път фокусирана върху баланса между работа и личен живот. На дълъг лист хартия бяха отбелязани различни дейности, всяка причислена към една от две групи: платена и неплатена работа/дейности.
Всеки от нас, участниците, трябваше да постави името си до всяка изброена дейност, а накрая трябваше да видим колко пъти се появява нашето име. После в групи обсъждахме как балансираме работата и свободното си време, за да осмислим обема на формалния и неформалния труд, който полагаме. Беше истинско откровение - аз, като студентка на пълен ден, имах усещането, че не върша много неща, но дейността, а и броят на лепящите листчета с моето име, показаха обратното. Установих, че доста хора се чувстваха по същия начин, особено като се имаше предвид колко жени споделиха за количеството неплатен грижовен труд, който вършат ежедневно. Преживяването утвърди нашата работа и усилия по начин, който не бях изпитвала досега. Всъщност след това се почувствах доста удовлетворена, въпреки многото ми тревоги, които ми нашепваха, че не правя достатъчно.
Бързо посрещнахме и третия ден...
The third day started off pleasantly with a yoga session outside in the nature, quite challenging for me, because of my debilitating pollen allergies, but nonetheless a great start of the day. Following that, the next session, led by the amazing Spanish facilitator, was one centered round juggling. Yes, we learned, or at least tried to, juggle! We started off with colorful scarves, which we threw around, trying to catch them in time. It was a magical whirlwind of flying colors, accompanied by laughter and quite many failed attempts. When we got used to catching the scarves in the correct order, we leveled up with small balls that were much, much harder to catch. We had to completely clear our minds and focus on the task at hand, which proved to be quite the challenge. We also tried to juggle in pairs, which for me was surprisingly easier than doing it alone.
The next activity was led by our German host - Dina. She, along with some experienced in acrobatic yoga participants demonstrated some activities for trust. Trust falls, counterbalance exercises. After that they explained the three basic roles in acro yoga: base, flyer, spot. The base supports the flyer, who is usually the one climbing the base, doing tricks in the air. The spotter keeps both safe. We were split into groups and we tried some basic poses. I was in the role of flyer and I felt very nervous, but it was an amazing experience. I had never tried this sort of yoga before but it felt very rewarding afterwards. Later, after a break, we ventured out into the surrounding woods for the next session. After a short walk, we were encouraged to focus on different sounds we could hear. Then we had to find a sound to make and keep on making it. We gathered in a circle and proceeded to create a sort of concert, using those different noises we made. After some time, we got back to the hotel and we moved on to our next activity.
Outside, we continued with more acro yoga. This time we weren't separated into groups and we could partner up with anyone we wanted. I was quite excited, as I realized that I truly enjoyed doing this type of yoga. It involved a lot of trust, strength, coordination between the participants and the end result was beautiful and very impressive. A lot of the poses the facilitators showed us looked almost impossible to me, but I pushed myself out of my comfort zone and tried them. A lot of the poses I tried were with people that I hadn't talked to a lot, but that didn't end up being an issue. It felt like a real bonding moment and I will carry it with me for a long time. I felt so much joy and I felt really proud of myself for trying something new. In a way, I felt it healed something in me. And with that, the day ended, making me wish we had more time.
The 4th day suddenly arrived....
The penultimate day of our experience was planned to be led by us - the participants. Those who wanted to show an activity, could do so in the time-span of twenty minutes each. The day began with a short, yet sweet, Chi Kung session. On a very basic level, Chi Kung is a Chinese wellness practice, which focuses on slow, flowing movement, breathing, meditation, and energy work. We started with some breathing exercises and meditation, to prepare us and then we proceeded with slow movements, to wake up our body and mind for the day ahead. Unfortunately, we didn’t have that much time for a full Chi Kung session, but the time we spent regardless, was amazing.
Later, we sat down for our next session, the topic of which was emotional intelligence in the workplace and assertive communication. It focused on resolving workplace issues through empathy and composure. We first had a brainstorming session on what makes a good manager. We stopped on qualities like confidence, clarity, attentiveness, and honesty. We then had a little roleplay situation, in which two volunteers acted like partners in a project. One has been doing all the work, the other has been slacking off, and they have only one day until their deadline. The objective was for them to resolve this workload imbalance through assertive communication. Of course, the game ended on a sillier note, with one of the volunteers suggesting the other one go to therapy.
After some laughs, we continued with the next short activity. We sat in a circle, divided into four quadrants. The creator of this activity read a story, which followed the date of two teenagers. Every few sentences, she would stop reading and ask if the characters had agreed to have sex, based on their actions so far (as well as their very important choice of socks). Each quadrant had an assigned yes/no answer, which they had to argue. It was an enlightening activity, because it was interesting to see, culturally, what defined consent. It was also intriguing to notice, that even though the characters had no assigned gender and gender-neutral names, most of the group assumed one was a boy and the other a girl - based on the mannerisms. I found this exercise a great way to introduce the concept of consent to youngsters, as it presents it in an informal way, through story, and one doesn’t need to worry about their opinion being judged, as everyone has to defend an already assigned one.
The next mini-session was a word association one. The facilitator gave us one letter and we had to come up with as many words as we could, starting with it. Then we had to write a story. As a writer, I think that this simple, yet fun, activity is a good way to overcome a bit of writers’ block.
The following activity was an educational one. It taught us about the NLP - Neuro-Linguistic Programming. It's a behavioral model and set of communication techniques, exploring how one’s thoughts, language, and behavioral patterns interact. Its primary goal is to help individuals improve self-awareness and enhance interpersonal communication. There are four types: visuals are people who rely on sight; auditory - people who process the world through sound; kinesthetic: people who process information through physical feelings; auditory digital (Self-Talk): People who rely on internal dialogue, logic, and structured sequences. How we explored this topic and how we found out about ourselves - what type each of us is. We did it by writing a small text, explaining how we arrived to Nuremberg. The details we focused on in the text showed us what category we fell into.
The last activity was a clown workshop, led by a circus instructor. Quite perfect, no? I fail to come up with a way to describe it, except that a new part of me was born. We each crafted our clown identities, and let them be free, introducing them to the world. It was wonderful to be reminded that we are allowed to be goofy and ridiculous from time to time, to let our inner clown out. The sessions were only until early afternoon, as we had the rest of the day free to explore Nuremberg.
The last day was hard....
In a way, because the days that I had were so full of new experiences and challenges and I had also grown quite close to some of the participants, so saying “goodbye” was a bit difficult. But despite that I felt tired and quite happy to be able to go home with all the knowledge and competences, which I had acquired. The day was mostly focused on reflection on the learning adventure that we had. I left that day grateful and hopeful, looking forward to applying the things I've learned, and looking backward to cherish the connections with people, which I've made.
My first ERASMUS+ experience has left a unique impression within me and a desire to join more.
WELLCORE е проект по програма Erasmus+ KA220-YOU Cooperation Partnership, който се изпълнява от четири европейски организации - Sciara Progetti (Италия, координатор), DEFOIN (Испания), Highlights e.V. (Германия) and Impact Drive (България). WELLCORE разработва иновативна програма за обучение, насочена към професионалисти, работещи с млади хора, която съчетава практически и партисипативни методологии, включващи инструменти като преживелищно обучение, движение, театър, циркови изкуства и акройога, групова динамика, както и други по-индивидуални техники, с фокус върху ключови аспекти като устойчивост, междуличностна връзка и личен баланс. Заедно с това, проектът изгражда стратегия за екосистемата на младежката работа и съзадва пространства за разговор между участващите организации и заинтересовани страни като кулминацията ще бъде Европейски Wellbeing фестивал в Италия 2027 г.
Коментари